Ioannes (vulgo Ivan Minchov) Vazov (Bulgarice Иван Минчов Вазов, natus die 27 Iunii 1850 [modo vetere]; mortuus die 22 Septembris 1921) fuit poeta, scriptor mythistoriarum, et scriptor scaenicus Bulgaricus, saepe patriarcha litterarum Bulgaricarum appellatus.[1][2][3] Natus est Sopot in oppido in Valle Rosarum in Plovdiv Provincia Bulgariae, tum in Imperio Ottomanico; mortuus Serdicae in capite Bulgariae. Eius opera binas aetates historicas exhibent: renascentiam Bulgaricam et aetatem post liberationem a rectione Ottomanica.

Ioannes Vazov.
Statua Vazoviana in Via Vazovova Bratislaviae.
Monumentum Vazovianum mediae Serdicae positum. In scaena est Ecclesia Sanctae Sapientiae. Sepulcrum est lapis syenites e montibus Vitosha, ubi Vazov circumambulare malebat. (42°41.799′N 23°19.943′E / 42.69665°N 23.332383°E / 42.69665; 23.332383)
  1. J. D. B. (1910). "Bulgaria". The Encyclopaedia Britannica; A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. IV (Busharin to Calgary) (11a ed.). Cantabrigiae: At the University Press. p. 786 .
  2. Grogan 1922.
  3. Robinson 1917.

Bibliographia

recensere
  • Bull, Lucy Catlin. 1897. Ivan Vazoff (1850– ). In Library of the World's Best Literature: Ancient and Modern, ed. Charles Dudley Warner, 26: 15,263–15,286. Novi Eboraci: R. S. Peale et J. A. Hill. pp.
  • Tsanov, Radoslav A. 1908. Ivan Vazoff: Balkan Poet and Novelist. Poet Lore, A Magazine of Letters 19: 98–110. Novi Eboraci: AMS Reprint Company.
  • Gosse, Edmund. 1912. Introduction. In Under the Yoke: A Romance of Bulgarian Liberty by Ivan Vazoff. Londinii: William Heinemann, i–ix.
  • Grogan, Ellinor. 1922. Ivan Vazov. The Slavonic Review 1(1): 225–227. JSTOR 4201601.
  • Keller, Helen Rex. 1923. Under the Yoke ("Pod Igoto). The Reader's Digest of Books. Novi Eboraci: The Macmillan Company, 868–869.
  • Robinson, Lucy Catlin Bull. 1917. Ivan Vazov, Critical and Biographical Introduction. In The Library of the World's Best Literature: An Anthology in Thirty Volumes, vol. 26, ed. C. D. Warner et al. Great Books Online.
  • Ташев, Ташо. 1999. Министрите на България 1879-1999. Serdicae: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8. / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Карчев, Петър. 2004. През прозореца на едно полустолетие (1900–1950). Serdicae, стр. 274.
  • Михаил Арнаудов. 1941. „Македония като българска земя“. беседа, държана в Битоля на 4 юли.
  • Бачева, Ирина и др. Кратък летопис. 2013. Къща музей "Иван Вазов" - Сопот. Посетен на 2013-03-18, vazovmuseum.com.
  • Аврамов, Румен. 2007. Комуналният капитализъм: Т.II. Serdicae: Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии. ISBN 978-954-90758-8-5.
  • The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901–1950. Nobelprize.org.
  • SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Vazov Point.
  • Нацева, Розалина, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. 2004. Каталог на българските банкноти. Българска народна банка. С. ISBN 954-9791-74-2.

Nexus externi

recensere
  Vicimedia Communia plura habent quae ad Ioannem Vazov spectant.